Постинг
24.02.2009 10:12 -
Веселба!
Оня ден в 204...
(тук следва малко лирически отклонение, нямащо нищо общо с изложението, което изобщо не ми е ясно накъде ще тръгне и без това)
... колко приятно е да мирише на пор вдовец, който е преял с боб и е заспал близо до починал лебед! (така като замисля стигам до извода, че цялата тази идилия със спането явно се случва близо до септичната яма на някой азотно-торов завод)
та 204!
отново ме наляга топлата мараня на спомена (с лилаво-зелени оттенъци по крайчеца)...
Защо го разправям това ли? Ами защото се сетих за живия живот! За Агоп, за чичо Митко, за Асен Асенов, Стоян Стоянов, Пенчо Пенчев и вмирисана на арда качак кръчма.
По- голямата част от букета миризми идваше от един чичко, кротко поседнал на седалката, гушнал в скута си торбичка с хлебец.
Изпървом едвам сподавените ми сълзи горест взеха да се поприбират вследствие на леки похълцуквания, водещи началото си именно от въпросния чичко. Повглеждайки се по внимателно към източника, осъзнах, че наред с хлебеца в торбичката кротко се е сгушило едно патронче (не за пистолет, бе - хулиганка гроздомицин).
След поредното надигане на патрончето човечецът набра смелост и реши, че видът на возещия се до него пътник напълно припокрива образът на перфектния душеприказчик и се почна...
- Аз - започна човечецът - като започнах работа в ДАП-а...
Тогава нещо в мен се пречупи! (всъщност сгънах се в кръста и се затресох от неистови спазми, причинени от задушаващ смях).
Разплаках се!
В последствие през сълзи подочувах, как никой не бил видял това, което той е видял, как бил изкачвал Мальовица с пълен с деца "Чавдар" и как на него ако му дадеш да управлява ще ни оправи за нула време!
Весело е в 204! Въобще в целия градски транспорт е весело! ...и не само... бе изобщо в цялата ни мила татковина цари безконечна веселба!
Да са ни живи и здрави производителите на алкохол, които ни даряват с безмерна мъдрост и притъпяват нашето обоняние!
Крайно време е да започнат да произвеждат ракия за шмъркане, която съвсем ще ни оправи - така и така газим в лайна - поне да не ни мирише!
Наздраве!
(тук следва малко лирически отклонение, нямащо нищо общо с изложението, което изобщо не ми е ясно накъде ще тръгне и без това)
... колко приятно е да мирише на пор вдовец, който е преял с боб и е заспал близо до починал лебед! (така като замисля стигам до извода, че цялата тази идилия със спането явно се случва близо до септичната яма на някой азотно-торов завод)
та 204!
отново ме наляга топлата мараня на спомена (с лилаво-зелени оттенъци по крайчеца)...
Защо го разправям това ли? Ами защото се сетих за живия живот! За Агоп, за чичо Митко, за Асен Асенов, Стоян Стоянов, Пенчо Пенчев и вмирисана на арда качак кръчма.
По- голямата част от букета миризми идваше от един чичко, кротко поседнал на седалката, гушнал в скута си торбичка с хлебец.
Изпървом едвам сподавените ми сълзи горест взеха да се поприбират вследствие на леки похълцуквания, водещи началото си именно от въпросния чичко. Повглеждайки се по внимателно към източника, осъзнах, че наред с хлебеца в торбичката кротко се е сгушило едно патронче (не за пистолет, бе - хулиганка гроздомицин).
След поредното надигане на патрончето човечецът набра смелост и реши, че видът на возещия се до него пътник напълно припокрива образът на перфектния душеприказчик и се почна...
- Аз - започна човечецът - като започнах работа в ДАП-а...
Тогава нещо в мен се пречупи! (всъщност сгънах се в кръста и се затресох от неистови спазми, причинени от задушаващ смях).
Разплаках се!
В последствие през сълзи подочувах, как никой не бил видял това, което той е видял, как бил изкачвал Мальовица с пълен с деца "Чавдар" и как на него ако му дадеш да управлява ще ни оправи за нула време!
Весело е в 204! Въобще в целия градски транспорт е весело! ...и не само... бе изобщо в цялата ни мила татковина цари безконечна веселба!
Да са ни живи и здрави производителите на алкохол, които ни даряват с безмерна мъдрост и притъпяват нашето обоняние!
Крайно време е да започнат да произвеждат ракия за шмъркане, която съвсем ще ни оправи - така и така газим в лайна - поне да не ни мирише!
Наздраве!
Търсене
За този блог
Гласове: 513
