любима, ти за мене си стихия
изпадам потрес и се суча като глист
загрибайки от кацата туршия
се сгърчвам като маринован пианист

и ще те имам, о повярвай във това
дори да се обърна на обратно
ще те залея с таратор и със пача
и ще те любя необятно!  

и твоя дъх омаен и небесен
ще ме обгърне като във мъгла
със аромат на пресен чесън,
с лилавата си, душна мараня!